Слънце, пясък, море и една полумъртва мечта. Очи, устремени към всеки нов изгрев. Умоляващи да зърнат знак. Бегъл. Невидим дори. Да събуди заспалото сърце. Забравило какво е усмивка... Вълнение... само че мъртво. Тегли унилите тела навътре. Сякаш природата прави естествен подбор. Иска да погълне отчаяните, тези, които не оценят красотата на мига, не разпознават късмета си, не приемат за достатъчно доказателство за щастие факта, че пред очите им е новият изгрев. Нова възможност за начало. За нова мечта. Нова тишина. Нова Тя!
Текст: AntOurAge
Снимка: интернетhttps://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар