БЕЗРАЗЛИЧИЕ

При тях се случва тихо любовта.
Не помни, не очаква, не говори.
Видя я само пълната луна
и в себе си греховно я затвори.
Тя няма име, няма и лица,
измръзнала във тъмното въздиша.
Наместо в дом- се топли във вина.
И никой никъде за нея не написа.
И никой никъде не я позна.
Ключалките й бяха пантеона.
Молитвите извръщаха глава.
Присъдата й беше "Не е твоя"!
От тях си тръгна тихо любовта...
Зави зад ъгъла и коленичи.
Два силуета в черно, без лица,
подминаха се... с безразличие!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage