Вървя... след дъжд, както всеки ден. Никакво събитие. Пресичам булеварда и на косъм да настъпя едно охлювче, всъщност си беше голям охлюв. Пълзи си по пътя с ококорени очи ( поне изпъкнали “антенки”), а зад него ...следа. Да, тази често срещана следа, една никаква, а провокира мисли... Колко ли хора ще оставят следи след себе си, колко хора ще се постараят да внесат смисъл в краткия си живот, колко хора въобще се замислят дали има някой, у когото биха оставили своя “отпечатък”, дали ще се намери някой да поиска тяхната следа в живота си... Има човеци, също като охлювчета, които са пълни с доброта, чистота, със светлина, с любов за раздаване, със спокойствие, а сякаш тези ценности не са достатъчни, не са пожелавани. Те са скучни, незабелязвани, биват подминавани, не бързат, знаят, че може и да не стигнат...
Все се търсят вълнения, адреналин, нещо ново, нещо УАУ, което само по себе си не е лошо, само че е краткотрайно, мимолетно, изпепеляващо, и след него няма следи, остава споменът...ако има оцелели, за да запомнят... Хората все изискват, искат, придобиват. И остават все празни. А за даването, за следите по улиците, в душите... не останаха ... охлювчета...
текст: AntOurAge
Няма коментари:
Публикуване на коментар