При тях се случва тихо любовта -не помни, не очаква, не говори.
Видя я само пълната луна
и в себе си греховно я затвори.
Тя няма име, няма и лица,
измръзнала във тъмното въздиша.
Наместо в дом...се топли във вина
и никой никъде за нея не написа.
И никой никъде не я позна,
ключалките й бяха пантеона,
молитвите извръщаха глава,
присъдата й беше "Не е твоя"!
От тях си тръгна тихо любовта...
Зави зад ъгъла и коленичи...
Два силуета в черно, без лица,
подминаха се...с безразличие!
текст: AntOurAge
рисунка: Radostin Yankov
https://www.facebook.com/theantourage
Няма коментари:
Публикуване на коментар