Може би хората се бъркат и си мислят, че трябва да стискат любовта в ръцете си като някоя молитвена броеница-молят й се, знаят колко тежи, мислят си, че е еднаква за всички, познават всеки детайл от нея. А ми се струва, че тя е по-скоро като плетеница-чакаща да я създадеш старателно, обмисляйки всеки цвят, материя и шарка внимателно. Почваш я с една идея, в процеса на създаване може и да смениш някои намерения, други да се получат добре по различен начин. Твориш. Разплиташ я дотам, докъдето си сгрешил, ако се е получило възелче, и после почваш пак наново. Леко ядосан, но с желанието да се получи нещо красиво. Създаваш собствена плетеница от чувства, очаквания, копнежи и компромиси, влагайки душата и уменията си в нея. Твоята любовна плетеница. Единствена и уникална. Нямаща нищо общо с всички еднакви молитвени броеници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар