аз съм зима, а ти си море.
Твоят вятър все пясъка рони,
а аз нося безброй снегове.
И ме стапят до кости вълните,
ставам кишава, лепкава кал.
И нагоре, навръх планините,
замечтавам си погледа бял.
Как на твоя бряг да остана,
щом от силни лъчи ме боли?
На лавини цялата ставам,
а не умея да плувам дори.
Всеки свойта природа ще носи
от чуждия полъх за малко унесен...
С теб сме просто различни сезони...
Разминали се във късната есен!
текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар