За остаряването

Ако въобще получим привилегията да остареем, ще си спомняме изживените мигове на изграждане на перфектния синхрон за нашето НИЕ, насладата от преодоляването на самите себе си. Все още ще мечтаем, но вече с по-бавни и повтарящи се (от склерозата) мечти. Въпреки че времето ни намалява, ще отделяме все повече от него да сме благодарни за подкрепата, доверието. 

Ще бъде от значение единствено да ни топлят ръцете, които помнят и все още усещат пулса на тялото, за които фигурата няма и никога не е имала значение, дори да са треперещи. Да ни разсмива същата онази опора, доказала непреходността си в годините.
Когато получим привилегията да остареем, ще ценим и ще се наслаждаваме на всеки подарен миг щастие. Щастието, че има с кого да сме усмихнати дори и без зъби и няма значение колко бели са били о време...
Ако имаме привилегията да остареем... нека си я заслужим... нека я запълним с мир, любов и усмивки...

Текст: AntOurAge
Снимка: Нета