И какво като счупи небето?!

Колко пъти ме чупи на части,
колко пъти от мен се отказва,
колко пъти си слагаше маски,
колко пъти била съм напразна?
И какво като днес съм далече,
и какво като дишаш без мене?
По-щастлив ли усещаш се вече,
че заспиваш с пулс равноделен?
Пак потъваш...Но в своите бездни
и дълбаеш да стигнеш до корен.
Пак очите ти плачат бездетни
и ги криеш зад нашия спомен.
Май отново загуби надежда?
И ме търсиш в невидими белези.
Всеки залез познат ти изглежда -
там оставих парченца от себе си.
Точно там в натежалите облаци
свърши смисълът и аз се отказах,
полужива събирах остатъци -
да си спомня как съм живяла.
И какво като счупи небето ни,
щом изцяло и двама ни смаза?!
И когато днес вече далечни сме...
Мен или себе си всъщност наказа?

текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/