През дим от недопушени цигарище срещнем погледи за спомен,
безмълвно в нас едва ще заговори
писък смълчан на кухи китари.
Ще реже остро вътре като струна,
да стигне бързо мястото, където
ръцете ти оставиха ми рана-
почти зарастнала, непреболяла.
Тази песен онемяла ми е трудна,
макар че помня всяка нейна нота.
Но да я пеем с теб е тъй налудно...
А да я слушам глухо- как, кажи, ще мога!
За Бога ...чуваш ли...загасяй всичко!
Смачкай спомена с последния си фас!
Китарите са мъртви като след убийство,
виновно раните кървят все още в нас.
текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage
Няма коментари:
Публикуване на коментар