Не сме сами!

Изживяваме своята участ. Избираме я, а понякога тя ни избира. Мислим си, че това се случва само на нас. Че другите няма да ни разберат. И таим. Пазим тайни. Срамуваме се. Обвиняваме се. А всичко на този свят вече е било преживяно. Там някъде. От други. Някога. Но повечето не споделят. И оставят своите уроци да бъдат изстрадани отново от други хора. Без умисъл. Без отговорност понякога. И идва момент, когато си изправен пред блуждаещ спътник. Който търси своята светлина в тунела. А ти я притежаваш. Но я считаш за никому ненужна. И дните си минават. Съдбите се срещат и разминават. Ние с тях. Всеки ненамерен посвоему. Всеки непотърсен посвоему. Всеки оцеляващ посвоему. Всеки изпитващ нечие вече изживяно страдание, възторг, любов, разочарование. Горе главите! Не сме сами! Не сме изключителни! Просто сме ние! 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/