Отивам си. Както дойдох.
Случайно. Сама. По неволя.
Изписах те. С тъпо перо.
Да цапаш по моята кожа.
Измислих сюжет без герои.
Нищо специално. Пълен провал.
Талантът изпроси си боя.
Ти се оказа - "голям"!
Извинявай. Съвсем не е лично.
Светогледът ми явно е тесен.
Аз живея почти прозаично
даже бедно - с хвърчило и песен.
Не успях. Измислих те грешно.
Бегъл опит да бъда поет.
Днес герои трябват ми спешно,
че без тях не става сюжет!
Случайно. Сама. По неволя.
Изписах те. С тъпо перо.
Да цапаш по моята кожа.
Измислих сюжет без герои.
Нищо специално. Пълен провал.
Талантът изпроси си боя.
Ти се оказа - "голям"!
Извинявай. Съвсем не е лично.
Светогледът ми явно е тесен.
Аз живея почти прозаично
даже бедно - с хвърчило и песен.
Не успях. Измислих те грешно.
Бегъл опит да бъда поет.
Днес герои трябват ми спешно,
че без тях не става сюжет!
текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/снимка: от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар