Да беше

Не беше огън, дето ме изгаря.
Не беше рана да кървиш.
Треска не бе да те извадя.
Вода студена да ме утолиш.
Не беше път да те последвам.
Не беше покрив да се подслоня.
Дете не бе да те отглеждам.
Ни дом, във който да заспя.
А все след теб гасях пожари.
Душата връзвах си да не боли.
Бодеше в мен на интервали.
Горчеше - но до капка пих.
Все газих в кал - а боса тръгвах,
загърната с едно небе над мене.
Не теб. А себе си залъгвах,
че, за да минеш...трябва време.

текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/