Съдба на камилари

Вярвам, че можем да направляваме съдбата си. Да пренаредим зодиака. Че изборът си е наш. Ако разчитахме само на волята на съдбата за всичко, защо тогава заключваме домовете си? Излиза, че осъзнато носим отговорност за орисията на вещите си, но пък с лекота прехвърляме тази за дните и взаимоотношенията си на стечението на обстоятелствата или ретроградния Меркурий. Разбира се, че можем да не вдигнем телефона за безсмислените обяснения, да пропуснем полета на напразните очаквания, да не се крием зад вчера. Да вървим след себе си... 
Представете си, че сте на жп линия и видите, че идва влак. Предполагам ще се махнете, а няма да стоите и да си викате  "Така е било писано". Ще предприемете действие. Да задържите живота в ръцете си. Животът, който иначе всекидневно е под въздействието на външна сила. Същото е с всеки ежедневен епизод от него, в който обаче си мислите, че влакът ще спре. Че няма нужда да се местите. Че отговорността не е ваша. Че машинистът ще ви види и ще натисне спирачките. Ми, не. Няма. Всеки трябва сам да спаси себе си. Всичко останало са надежди и оправдания. 
Тук се сещам за една арабска поговорка, която гласи: "Осланяй се на Бог, но си връзвай камилите". Вярно, тук камили няма, но пък камилари сме всички. 

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/