"Всичко е преходно", си казаха децата на прехода

Децата на 90-те, децата на прехода...вече не са деца. А възрастни. Със собствени възгледи. За живота, хората, планетата. За своето място в света. И всекидневно търсещи. Добрина, истина, човечност. И светлина. Но не в края на тунела. А тук и сега. Копчето на лампата. В своята и чуждата душа. Нищо, че всичко е преходно... И няма да е все така...Живели между дефицит и изобилие, разбират, че единственото, с което разполагат е моментната среда. Израснали без предпазни колани, интернет и смартфони, децата на прехода знаят какво е свобода. И че със себе си носи отговорност. И дерзаят ли дерзаят... За своите виждания, копнежи, човещинка. Децата на прехода коват собствената си съдба. И не знаят какво значи рутина. Надяват се действията им в сегашно време да доведат до слънчево бъдеще време. Страхуват се  понякога, но въпреки това чертаят мечти. Опитват се да закърпят дупките в делата и системата. 
Децата на прехода вече имат деца. И им се ще да им завещаят някаква следа от изживяна истина. Че всичко е преходно. Освен надеждата в човешките сърца. Че изходът не е на най-близката летищна писта, а в собствените ни дела. 

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage