Загаси всеки пламък по мен,
уморих се от лумнали чувства.
Искам тихо, спокойно небе,
дето нощем се ражда в изкуство.
Нарисувай слънце в очите ми,
преродено в тишината на утро,
а Икар е достигнал лъчите му,
превъзмогнал копнежа за лустро.
Заличи всички стъпки встрани,
уморих се след теб да заглъхват.
Искам чисти и ясни следи,
дето помнят пътя по тъмно...
И по тях любовта ти личи.
Заличи ме с последното сбогом,
уморих се от страх да настръхвам,
че твоето утре ще бъде свободно,
а в моето вчера аз ще пресъхвам.
Заличи ме! И после върви!
Но вземи си и огъня с тебе.
Преболях те! И нямам очи
да те искам във минало време.
текст: AntOurAge
снимка: от нета
уморих се от лумнали чувства.
Искам тихо, спокойно небе,
дето нощем се ражда в изкуство.
Нарисувай слънце в очите ми,
преродено в тишината на утро,
а Икар е достигнал лъчите му,
превъзмогнал копнежа за лустро.
Заличи всички стъпки встрани,
уморих се след теб да заглъхват.
Искам чисти и ясни следи,
дето помнят пътя по тъмно...
И по тях любовта ти личи.
Заличи ме с последното сбогом,
уморих се от страх да настръхвам,
че твоето утре ще бъде свободно,
а в моето вчера аз ще пресъхвам.
Заличи ме! И после върви!
Но вземи си и огъня с тебе.
Преболях те! И нямам очи
да те искам във минало време.
текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар