След нея...

След нея остана...празнота! Изтрити съобщения и преглътнати сълзи. Преполовени мечти, пълзящи като зараза по вените. Недовършени фрази, напукващи устните. Думи, които се спират в гърлото и те задавят. Сменени мелодии, изтрити снимки, забранени адреси, самотни пейки, места и улици, по които гледаш да не стъпваш повече. С нея си отиде илюзията, че тя може да победи всичко. С нея си отидоха и романтичните филми. Песните се препънаха в грешни ноти. Римите се разместиха и стихът побеля. Страниците на романите с щастлив край пожълтяха. Ирисите станаха сиви като изоставени стърнища. Сърцето онемя, но не спря да боли. И да прескача внезапно от престъпно нахлули спомени. За момент. После пак е празно и тихо като в осквернен храм...След нея все още се усеща надеждата, че раните ще заздравеят, че ще можеш да дишаш нормално отново, че ще се отворят други врати. Че пак ще намериш себе си сред останките от разкъсана плът и полужива душа. След нея... няма нищо. Сякаш никога не е била...Но през теб е преминал танк! След любовта...така ли става?

текст: AntOurAge 
снимка: от нета