бях вълна във мъртво море,
шепот бях на ехо смълчано,
звездопад в прекроено небе.
Бях онази, която остава
в нечий свят неумело скроен.
И в грешките смисъл добавих,
подредих ги парче по парче.
Наобратно обърнах се цяла
да намеря местенце във теб...
Падах! Болях! Оцелявах!
И някак си...стъпвах напред.
Колко нужни уроци събрах?
Истини свои колко забравих?
Бях или всъщност изобщо не бях...
Лице или маска накрая направих!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар