Ин и Ян...или едно цяло

Ти и аз сме два различни свята. Прилив и отлив. Бряг и вълна. Изгрев и залез. Граничната ивица между  Пустинята Намиб и Атлантическия океан. Можем да се срещнем само за миг ...колкото да се разминем. На ръба на деня и нощта, началото и края, между равновесието и безтегловността. Ако аз съм сладкото, ти си горчивото. Ако съм черното, ти си бялото, които преливат за момент в сивото. Ако аз съм лявото, ти си дясното.  Няма среда. Екватора не минава през полюси. Невъзможни са границите, които трябва да прекосим. Защото са вътрешни. А природата ни е присъща. Никой не принадлежи на другия свят. Въпреки че и в двата луната е една и съща - за теб тя е само небесно тяло, а за мен - вдъхновение. Дъждът мокри еднакво - но на теб ти е нужен чадър, а на мен не. Ти вярваш в разума, аз следвам емоциите. Ти си точката на замръзване, а аз съм точката на кипене. Две успоредни линии, които не се пресичат  в безкрайността на тази Вселена.  Понякога така е писано. Да срещнеш не своята половина, а своята противоположност. За да видиш всичко, което не си. И за да разбереш какво всъщност си.  А дали не сме едно цяло?  

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/