Празни светлоотразители

Има хора, които грабят от теб...с пълни шепи...ненаситно. За да запълнят ямите, отворени в тях. Да си утолят жаждата. Да си върнат надеждата, че могат да бъдат други. Но оцветяват с твоите цветове и четки, защото тяхната палитра отдавна е монохромна. Пият от твоя преливащ поглед, защото техният е сух и блуждаещ. Без собствен блясък. Празни светлоотразители. Минават през твоята дъга, защото в тях слънцето е скрито зад облаци. Взимат от теб, а самите те стават още по-празни. Защото толкова са свили сърцата си, че няма къде да сложат дори това, което са откраднали. Те ще отричат всичко, което не познават...Ще те осъждат, защото им е трудно да се примирят със себе си. Ще се опитат да те загасят, защото не могат да понесат блещукащия ти пламък, който пари повърхностно кожата им, но не прониква по-навътре. Те носят белезите дълбоко и е невъзможно да ги излекуваш. Много често оставят и в теб следа. Не се обвинявай, че си ги допуснала безразсъдно близо. Просто ги приеми като урок.  Да разбереш, че освен цветно има и черно-бяло. Че има и тъмна страна на луната, тази, която не виждаш. За момент те ще  пропукат собствените ти представи за света и хората. Но няма да ги унищожат...защото са прекалено бедни същества, за да останат трайно в живота ти и да го променят изцяло. Ще си тръгнат ...те винаги си тръгват.
И в крайна сметка ще разбереш, че дъгата си я носиш в теб самия и никой не може да ти я отнеме, дори за момент да вали дъжд от очите ти. Че пламъкът  ти е твърде силен, за да може да бъде загасен от други...Че ти не си от тая порода хора и никога няма да бъдеш. А те...те само са ти помогнали да изградиш по-силен имунитет!   И да откриеш ярките цветове в себе си!

текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage