Не проумявам защо ни е страх от
думите за чувствата? Разбира се, че не винаги и не всеки намира най-точните,
най-подходящите думи, но що за оправдание е "да не можеш да говориш за
чувства”. Не е ли това оправданието на страха? Защото ти вършиш, каквото вършиш,
именно подтикван от някакви чувства - на любов, на отчаяние, на щастие, на
гняв... Щом е налице действието, какво значение има дали ще скриеш мотива за
него?! Криеш го, ако те е срам. Но не е ли безсмислено да се срамуваш от
чувствата си? Тях трудно можеш да контролираш. Можеш да управляваш действията
си, израза на емоциите си, но самите чувства - не. Те са там, в теб. Те те
изграждат. Словесното им описание само ще даде яснота на околните за
мотивацията ти. Но да вършиш нещо, което така или иначе се вижда като действие,
а да не смееш да го обясниш, е като да те е страх от самия себе си, да си
закриеш главата в пясъка... Но не е само главата, нали?! Живеем спокойно,
когато сме в мир със себе си. А част от този мир е да не оставяме значимите за
нас хора в неведение. Каквито и да са чувствата ти, това си Ти! Бъди! Не се
срамувай от себе си! Не се страхувай от себе си! Бъди себе си! Освен ако не си
сериен убиец - тогава, моля те, не бъди себе си!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар