Смирено ехото до нас мълчи,в края на безвремието лудо.
Задави се до смърт с лъжите ни,
а можеше да бъде друго.
Аз още помня как над нас летеше,
закриляше като любовен ангел
и, за да помним, тихо ни шептеше
кой се е издигал и защо е паднал.
Дали е късно пак да ни повтори?
Дали е късно да ни съчини?
С теб думите си хвърлихме в затвори...
Ще може ли това да ни прости?
кой се е издигал и защо е паднал.
Дали е късно пак да ни повтори?
Дали е късно да ни съчини?
С теб думите си хвърлихме в затвори...
Ще може ли това да ни прости?
Навярно не - отишло е при други,
Навярно гласовете ни забрави?
А вярваше, обичаше ни без заслуги.
И истински щастливи ни направи.
Сега във нас мълчи виновно,
заглъхна след лъжите ни красиви.
Ще бъде утре ехо - пак любовно,
на други двойки лекокрили!
Навярно гласовете ни забрави?
А вярваше, обичаше ни без заслуги.
И истински щастливи ни направи.
Сега във нас мълчи виновно,
заглъхна след лъжите ни красиви.
Ще бъде утре ехо - пак любовно,
на други двойки лекокрили!
Текст: AntOurAge
Снимка: Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар