От тук по малко ме забравяй!
След всяка стъпка хвърляй прах,
докрай ме превърни в хербарий,
на бездомници раздай ме с хляб!
Преглъщай ме с горчиво вино.
Червено! Тежко! Като мен!
След всяка глътка ставам минало
от счупен звън на спомен изхабен.
Замрежен силует в пиянски поглед
залита в теб и губи равновесие.
След падането май не следва полет...
Боли, нали? А мислеше, че лесно е!
Преглъщай ме в несбъднати химери,
подкожно ме счупи на стъкълца!
Изгуби ме...Преди да ме намериш!
Далечна съм...Забравяй ме сега!
текст: AntOurAge
снимка: от нета
След всяка стъпка хвърляй прах,
докрай ме превърни в хербарий,
на бездомници раздай ме с хляб!
Преглъщай ме с горчиво вино.
Червено! Тежко! Като мен!
След всяка глътка ставам минало
от счупен звън на спомен изхабен.
Замрежен силует в пиянски поглед
залита в теб и губи равновесие.
След падането май не следва полет...
Боли, нали? А мислеше, че лесно е!
Преглъщай ме в несбъднати химери,
подкожно ме счупи на стъкълца!
Изгуби ме...Преди да ме намериш!
Далечна съм...Забравяй ме сега!
текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар