Съдбата на двете лъвчета от Разград е решена. Отново от началниците. Въпреки волята на народа. Те ще живеят в клетка. В Пазарджик. Въпреки желанието на хората и възможността те да бъдат изпратени на свобода в Африка. Сред своите. Там, където принадлежат. И ми се струва, че нямаше да е толкова жестоко и тъжно, ако в главата ми не изплуваше гордият български лъв...Лев. Символ на народа ни. Име на валутата ни, изображение на герба ни, личността Левски. Българските лъвчета, бъдещи лъвове, са обречени от еднолично решение на властимащите да кръжат в клетка, без да се впуснат някога в свободен бяг или да вдигнат гордо глава от някоя висина. Така постъпваме с българския национален символ- затваряме го в клетка, ограничавайки потенциала му. Мотивирани от външно влияние или вътрешно ограничение. Толкова можем да предложим- живот без условия и възможности. Но трагедията е, че дори имайки възможността да осигурим по-добро бъдеще, било то на животно, човешкото в нас спи. Прости ни, български лъв! Че дори и теб не можем да спасим, камо ли себе си!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар