Имало ги е. Има ги. И ще ги има. Героите. Будителите
на нашето време. Но днес живеят скромно и безшумно…някъде там... Като учители
по физика например. Днес те не са гонени, прокуждани, забранявани…Не! Само са
забравени. Като овехтяла вещ. Оставени в ъгъла на някое училище, на ½ щатна
бройка, колкото да изкарат до пенсия. Явно според системата стават за половин
учители. Днес те са някакъв рядък екземпляр със съмнителен произход – като
Теодосий Теодосиев (кой е този, не съм го чувал…щото рядко влиза в новините и
не участва в реалити формати).
А всъщност?! Всъщност истината е лесно достижима
с няколко факта: 70% от българските златни медалисти по физика по международни
олимпиади са негови възпитаници. И феноменалното в случая е, че тези
впечатляващи успехи са постигнати въпреки… въпреки щатните бройки, въпреки
заплата на учител (колкото социална помощ на Запад), въпреки рушащата се сграда
(държавна собственост), където този учител Тео създава школа по физика, в която
подготвя бъдещите медалисти на България и извън нея (при това ги обучава
безплатно)…
Проф. Теньо Попминчев – едва на 40 години!
Професор! Създател на революционно откритие. Един от десетимата най-обещаващи
учени в света в класация на авторитетното научно списание. Негов възпитаник!
Д-р Павлин Савов - най-младият доктор по астрофизика в САЩ. С принос към
откритието на века. Негов възпитаник!
Същите тези възпитаници обаче не са го
забравили…Слава Богу! Когато тези умове от световен мащаб, излезнали от школата
на селския учител Тео, бяха попитани „Какво ви е дал той?”,те - същите, които
са изкачили върховете на световни класации, стигнали са висотите на
професионалната си реализация…СЕ РАЗПЛАКАХА… Това е истината! И тя няма нужда
от доказване!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Ние сме различни, на моменти хаотични, друг път комични, рядко трагични, що-годе благоприлични. Събра ни Съдбата, обедини ни Добротата, Смисълът ни провокира, Сивотата трудно ни намира. Търсим се със символи и думи в малките и истински неща, грижим се в умерен ритъм и за тялото, и за духа. Спорим с времето, с живота и дълбаем същността, честността ни е посока, лайтмотивът - радостта. И така... по своему различни, непосредствени и еднолични, открихме с възторг епичен, че сме Антураж категоричен!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар