Препоръчано от Антураж: "Чест" на Елиф Шафак

"Чест” е разказ за болката и загубата, верността и предателството, несгодите на емигрантите и сблъсъка между традиция и съвремие. Историята е за престъпление в името на честта. Романът – за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Елиф Шафак за пореден път сътворява неподправен шедьовър, мост между Изтока и Запада, между това, което е сега, и което е било преди, между познатото и другостта. Ето някои избрани цитати от великолепния роман, в характерния сладкодумен стил авторката:

“Всяко нещо във всемира, колкото малко и незначително да е, има предназначението да даде отговор на нещо друго. Където има проблем, има и решение, често изненадващо близко. Важното бе да го видиш.”

“Не биваше да показва, че е несъвършена, уязвима, човек като всички останали. Ако знаят, че носиш сърце от стъкло, ще го разбият.”

“Хората отказваха да видят красотата такава, каквато бе всъщност : крехка снежинка, паднала върху черното кадифе на времето.”

“За първи път се докосваха така - не по случайност и без срамежливостта на онзи първи опит, измъчван от паника и от вина... сграбчи ръката й толкова силно, че я заболя. Не бе проблем за нея, защото и тя изпитваше същото: силата, закъснението, невъзможността...”

“Смяташе, че думите докарват неприятности. Заради тях между хората възникваха недоразумения. Не вярваше и на онези, които зависеха от професионалния жаргон: журналисти, адвокати или писатели. Обичаше песни, най-вече приспивни, готварски рецепти и молитви, където думите имаха второстепенно значение, ако въобще имаха значение.”

“Харесваше му как лицето й се променя с всеки нов обрат в сюжета. Той имаше чувството, че среща многото жени, които дремят в Пембе, че зърва страни от характера й, скрити от всички, вероятно и от самата нея.”

“С времето той откри повече неща за нея, като плочки от пъзел, които щеше да нареди доста след като тя си беше отишла...”

 

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/