Трудна за обичане

Не съм от тези, дето ще те следват,
посоките се чупят често в мен,
компасът ми е пулсът на сърцето,
сърцето пък е облак в летен ден.
Преливам в дъждовете на талази,
а после ставам паднала луна,
беззвучно се разпадам в интервали,
събирам се, когато полетя.
Не зная как да бъда идилична,
все някой вятър лудо ме зове,
в косите ми се крие неприлично
все същото разрошено небе.
Звездите често губя си във него
и чакам утрото да ме намери,
разтапят ме вечерниците в черно
да скрият сякаш белезите в мене.
Не мога да живея символично
и не оставам в чужди светове.
По себе си съм трудна за обичане.
Последвам ли те - ще е с векове!

текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/