Разминаване

Любов, не сме се виждали отдавна!
Едва те разпознах, за малко да подмина,
добре, че ме забави светофара,
аз леко закъснях, а ти си доста подранила!
Какво? Да пием по едно кафе?
За мен е чест, но мисля да откажа,
минава седем, а и нещо ми е зле,
късно е - не мога да остана.
О, да, спокойно, всичко е наред!
Край мен минават дните неусетно,
все същият изтъркан стар куплет,
планове, задачи...нищо не е лесно.
А как я караш ти? Изглеждаш ми щастлива,
макар да чакаш невъзможна среща.
Навярно в нечии сърца си се разбила,
а други те превърнаха във вечност.
Във моето защо сега се връщаш,
нали си обещахме да забравим?
Когато ти си тръгна, аз едва преглъщах
и нощите боляха в мен на рани.
Но днес е друго...С тебе сме различни!
Боим се даже от едно кафе...
Животът ни направи по-себични
и всеки своя път пое...
Червено е! Но тръгвай по-добре!

текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/