Акапелно

Какъв бе звукът на щастието?
Туптеше в сърцето ми симфония.
Редуваха се тактове, сменяха се октави.
Нотки на емоции понасяха
душата ми във вихрен танц.
Бях едновременно виртуоз, алчен за аплаузи,
бях и наблюдател, и критичен ценител,
и зрител, копнеещ за повече.
Докато сърцето ми служеше покорно.
Изпомпваше безмълвно тъга след болка, любов след разочарование,
надежда след разбито очакване.
Неусетно симфонията заглъхна.
Посипах сърцето си с пепел.
Да не различава белите мечти от черните тегоби.
Да не помни що е шедьовър,
да не усеща липсата на мелодия.
Няма го вече трептенето на струните,
не вибрират във вълнуваща ария.
Остана да звучи акапелно животът ми.
Под пепелта все още стои споменът...
за щастието.


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/