че светът е вълшебен,
щом в себе си нося вързопче със вяра,
че на Земята са най-много Човеците
и никой не е по-голям от хляба.
От теб научих,
че думата дадена
тежи колкото моята чест.
Че залъкът трудно преглъща се,
ако насъщния на друг си отнел.
От теб се научих
да ходя изправена
дори и отвътре до смърт да боли,
сила и дух да калявам в неволята,
че човек, в слабостта си, най-много греши.
От теб се научих,
че любов не се мери,
достойнство гради се ден подир ден,
доверие най-лесно се губи,а бавно печели,
предадеш ли душата, си смъртно сразен!
Животът е песен, когато обичаш,
и всеки нов ден тогава е дар.
Завистта най-бързо на студ те обрича-
не се нагърбвай с излишен товар!
Всеки урок в кръвта си запазих!
Казват ми често - приличам на теб.
Където и да си, татко, не ме забравяй!
Ти ме научи да бъда Човек!
текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар