Книгата “Най-хубавото място на света е точно тук” на авторите Франсеск
Миралес и Каре Сантос е колкото малка и лесна за четене, толкова и вълнуваща и
разтърсваща. Силата й е в способността да покаже колко много дребни неща не
забелязваме край себе си, за колко от тях въобще не се замисляме, колко още
интересни неща можем да научим и да се докоснем до тях.
“... всеки ден през главата ни минават 60хил. мисли, положителни и
отрицателни, банални и дълбокомислени... Отговорни сме за това, което правим, а
не за това което мислим. Поради тази причина, когато някоя идея те натъжи,
просто й сложи етикет “мисъл” и я пусни да си върви.”
“Когато погребваме в забвение моменти на щастие, ние се отказваме от
най-доброто у себе си.
Човек може да хвърли зад борда много неща, но никога
тези моменти.”
“Понякога трябва да достигнеш до дъното, за да познаеш благодатта на небето.”
“Случайността подрежда света по-задълбочено, отколкото си представяме ние.”
“Подсъзнанието й я беше подвело и беше направило така, че да излезе наяве
нейното желание, преди съзнанието да е успяло да го цензурира.”
“Никой не може да умре щастлив, ако усеща празен стомаха на живота.”
“Не подценявай стойността на нещата, като съдиш за тях по външния им вид.”
“Ангел е някой, който внимава да не паднеш, докато те учи да летиш.”
“В крайна сметка не всички места са подходящи, за да се загуби там някое
сърце, дори това от шоколад.”
“Може би вече е настъпил моментът, в който миналото най-после ще трябва да
си отиде завинаги.”
“Ако човек има някого, който да пророни сълзи за него, то той вече не е
толкова самотен.”
текст: AntOurAGe
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар