Само толкова...

Не искам много. Само толкова...
Да ме рисуваш върху въздуха с очи,
да помниш аромата на парфюма ми,
любимата ми песен как звучи.
На пръсти да пристъпваш във мечтите ми
и да си тук, когато завали.
В най-тъжните, самотни залези
до мен притихнал да заспиш.
Да бъдеш шепота, стаен в сърцето ми,
и път във тишината ми да виждаш,
сглобен от всички невъзможни ребуси,
когато най съм тъжна да ме искаш...
Защото точно там се раждам в истина
и там до безтегловност ще ме имащ!
На мен ми се умира от обичане...
Но само ако ме превърнеш в смисъл!


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/