Думите означават ли нещо наистина или понякога е просто съвпадение на звуците с мисълта? Когато буквите са осъдени да скрият това, което измълчаваме... Когато те не означават нищо, а се изричат на килограм... Тогава всъщност звуците не криволичат ли по ръба на истината...И точно там, между тях, в паузите най-силно крещиш, най-искрено обичаш, най-лесно мразиш, най-трудно прощаваш, най-истински страдаш, най-смело мечтаеш. В паузите се намираме, срещаме, разделяме. Там се искаме, там се сриваме. А в думите се крием, преиграваме себе си, обмисляме ходове, докато търсим ...търсим някой да чуе мълчанието ни. Него чуе ли- разбрал те е! С очи те е докоснал, със сърце те е намерил. Между вдишванията и издишванията си ти, по себе си, оголен до душа. Отвъд звуците. Отвъд трептенията на материята.
Чуй паузите...Чети между редовете... Звуците са само механични вълни, превърнали се в думи, които понякога просто съвпадат с ритъма на сърцето...Остави ме да мълча! И там ме чуй! Там съм истина!
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар