Той е този, който те чака
и топи скреж от лицето ти,
за да се сбъдвате двамата,
когато съвсем не си за обичане.
Той е същият, който остава,
щом загубиш поредна надежда,
вместо факел- ръка ти подава
и отново света ти подрежда.
Той е този, който познава
в мен онези помитащи крайности,
и ме обича...до лудост...такава
Няма приказки! Просто е щастие!
Той е дом, побрал се в очите ми.
Моят юг по средата на зима.
Не ми трябват криле за политане,
щом в живота ми още те има.
Ти си този, в чието мълчание
като пулс на сърцето притихвам!
Вдигам поглед в тихо признание...
Щом си тук! Нищо друго не искам!
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар