Снежна

Не чуваш ли? Във мен е студ,
душата ми едва се движи, 
а нощем като някой луд
мечтае лято. И танцува в рими.
Не виждаш ли? По миглите ми скреж,
тежат като замръзнала шушулка,
а вечер се превръщат във копнеж
за топли длани, сплетени във люлка.
Не знаеш ли? Съвсем се вледених!
Във мен е бяло до безличност,
а някога море от тебе пих...
И бряг ти бях! Постеля чиста!
Сега съм снежна. Трудно проходима!
Пътеките останаха под мен...
Ще мине време! Пак ще се открия!
Но не и днес...но не и точно днес!

текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/