Ставаме,
поглеждайки телефоните си. Общуваме виртуално. Работим на компютрите си.
Запазваме си почивки онлайн. Отиваме до запазената почивка, навигирани с нечий
записан глас. Децата ни преди да проговорят, вече могат да работят с тъч
скрийн... Бъдещето сякаш е пристъпило прага на настоящето. И не ни чака да го
поканим. А нахлува. Ежедневно. Ежеминутно. Чрез прогреса на технологиите. Които
завземат все повече пространство, време и съзнание. Благодарение на нас.
Въпреки нас. Може би дясната ни ръка ще еволюира по-голяма от лявата, за да
отговори на изискванията на все по-големите смартфони. А може би само палецът
на дясната ръка. Или просто другите пръсти ще спрат да са ни нужни...Сега
сериозно. Технологиите са хубаво нещо, доколкото обаче е налице функцията им те
да служат на човек, а не обратното. А ми се струва, че ставаме все
по-роботизирани и зависими от това ние да им служим. За колко най-дълго се
отделяте от телефона си? Изпадате ли в паника и чувство за откъснатост от
света, ако тръгвайки за работа, го забравите? Сякаш не можете да минете ден без
чат или просто безсмислено позвъняване и сърфиране из нета. Е, не сте сами.
Добре дошли в бъдещето! В което изглежда са все по-малки шансовете ни да се
отдадем на усамотение или да се чувстваме спокойни, ако останем без обхват или
интернет. За да не вземем да изпуснем спринта на времето и технологиите. Дано
само гонейки бъдещето, да не подминем настоящето...
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар