Ненаситни сме ... за признание. За подкрепа.
За доказателства на чувствата. За одобрителни думи. За съобразяване. Все не ни
достига. Все от всичко. Все по много. Винаги нашите проблеми са най-важни.
Най-тежки. Най-нуждаещи се от усилия за разрешаване. Все сме ние. Други няма. И
заради тази си нагласа страдаме. Гневим се. Разочароваме се. Отчайваме се в
неспособността да проумеем мотивите за апатията у другите. Та нали другите за
нас, са Ние за себе си. Съвкупност от неутолими Азове. Забравяме да правим жестове.
Забравяме да забравим за себе си, да си припомним за ближния! Май имаме нужда
от вирусна склероза. Щамът й да покосява центъра за усещане на недостатъчност.
Най-после да можем да живеем в мигновена безусловност.
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар