Ще ти разкажа за едно момиче...Безумно влюбено в дъгата,
което си разрошваше мечтите
и ставаше на вятър да ги хване.
Надежди си събираше във шепи
и правеше си панделки от тях.
А нощем по клепачите й леки
луната бавно слизаше в съня
да спи в очите кехлибарени,
напръскани със звезден прах.
От всички приказки разказани
се раждаше в лазурно утро пак.
Така порасна...сякаш пеперудена,
в безкрайно синьо, пурпурно небе.
Днес панделката само е изгубена,
момичето...навярно още Не!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар