Стадото и аз

Изборите определят живота ни. Определят нас. Винаги съм се чувствала имунизирана срещу така наречения стаден инстинкт. Дори по-зле. Светвала ми е червена лампичка за неща и тенденции в поведението, срещу които хората търчат само защото тълпата се е засилила натам. Някак си инстинктът ми за развитие не се е припокривал с този на стадото. "Всички правят така" ми звучи като "Никой не знае защо го прави, включително и аз". Сякаш нещата, които са били интересни на множеството, не остават толкова уникални и важни за дълго време. Комерсиализъм. Изчерпват се от съдържание. Стойността им пада с всяко ново разклонение. Сигурно е в разрез с капитализма. Но пък е в унисон с вътрешната ми философия. Да си един от многото може и да ти удължи живота, но пък и може да те лиши от разбирането му. То е сякаш преписваш нещо с индиго. Механично. Без мисъл. Само следваш да не разместиш и да е същото копие. Действията ти стават подражание. Да вземеш решение за някаква част от деня или живота си е привилегия, която не би следвало да се основава на колективната мисъл. Си мисля.

текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/