Погледите не са това, което бяха

Отминаха ли времената на свенливо свеждане на поглед. Безвъзвратно ли? Е, не може ли поне... Не!

Наивна си до безумие! Видя как някой свежда поглед от свенливост и това те развълнува?! Хрумна ти, че са кадри, записани преди 30 години. Жалко, нали?! Когато това се наричаше чар. Сега на тази срамежливост се гледа с нотка на присмех. “Чаровна” вече не е комплимент.

Преди се ценеше, че можеш да си смирен (не примирен). Сега се тръби да си наперен, макар и непремерен.

Зад сведения от вълнение поглед се крие нежност, крие се вътрешна сила. Да приемаш без да се налагаш. Да се съобразяваш без да притискаш. Да очакваш без да преследваш. Да подкрепяш. Отминаващи искрености.
Отминали разумия. Настоящето е тук. С цялата си пошлост и арогантност. Ще ни пропукват единствено оцелели кадри на някой сведен поглед... До кога?! Е, няма да е за дълго. Скоро няма да бъдат вече разпознаваеми...



Текст: AntOurAge 

Снимка: от нета (Неповторимата Невена Коканова)

https://www.facebook.com/theantourage/