Не виждаш ли, че емоциите свои напразно разпиляваш?!
Ту със сълза, непотърсена
чужда болка отмиваш,
ту в прегръдка искрена
мъка друга приютяваш.
А сърцето ти?! Душата - кога ще позволиш
някой да събужда
с целувка по изнурените клепачи?
За себе си кога ли ще поплачеш?!
Докато вкопчваш се в стремежи неосъществими,
дали за своята любов време имаш?!
Събери се!
Разреши на света да те утеши,
да те приеме в цялост!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар