То свой живот живее.
Сърце. От пластелин. И форма няма.
Един ден цвете. На другия с крила.
На третия е камък.
Сутрин е дете. Вечер чаша вино.
Понякога на части. Друг път на колене.
За секунди може да спре.
Сега се смее. После с глас крещи.
Чуваш го - молитва си шепти.
Днес ще е целувка, утре пък синджир.
Но винаги умее мечти да изгради.
С друго да се слее. И ново да роди.
То свой живот живее...
Ти само го пази!
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар