До Андромеда

Заспивай с мен в небе от злато
и всеки облак нека е постеля.
Възнасям се в ръцете ти, когато
целуваш ме от тук до Андромеда!
Когато ми говориш за безкрая
като за път, от който няма връщане,
аз по звездите във очите ти гадая
дали след залезите ни ще има бъдеще.
И топло утро, дето да ни слива
във свойто обещание за вечност.
Лъчи, в които тебе ще намирам,
когато се загубя в безнадежност.
Заспивам с теб и краят е начало
на този сън със облаци облечен,
възнасям се в това небе от злато…
Целувай ме! От тук до Андромеда!

текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/