По детски наивна и чиста пристъпвамОставих тревоги, сълзите преглъщам,
очакванията свои обвих в тъга...
Търся аз силата, обещана от всички.
Казват седи си и чака ме там.
По пътя утъпкан прескачам следите,
събуждали някога надежда и срам.
В ръката си нося пъстра палитра.
И искам със нея точно сега
над полето измамно с размах да политна
страховете си сиви да сбъдна в цветна мечта.
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар