Аз съм организирана... по принцип... В този момент усещам как невроните ми
започват да се заливат от смях. Нали ги знаете - онези малките клетки,
отговарящи за действията ни. Май се опитват да ми кажат, че куца синхронът
между плановете и действията ми. Ами не съм виновна, че точно като
трябваше да влезна да измия банята, ми се прияде така неистово онази
ябълка. Сега разбрах на Ева какво й е било като й се е прияло ябълка. И Господ
не е могъл да я спре. Е, нищо, че беше стояла неотразена седмица преди това.
Няма как да чистя, ако мисълта ми е заета със скучаещата Ябълка! Вие също имате
такива моменти. Или като излизам за непретенциозна среща и на вратата,
минавайки пред огледалото, си спомням, че имам един шал. Идеален за този
тоалет. И знам, че се намира точно ... е, някъде в някой гардероб. Разбира се,
че ще го намеря. Какво като закъснея ... малко. Но пък този шал... Важното е
невроните да са спокойни. Но пък парфюма си избирам с размах. Според
настроението... Всяко настроение носи аромат. Ако съм притисната до стената,
самата аз се възхищавам на стрикността си и пъргавината си. Невроните мълчат...
най-после. Но за мрежата винаги имам време - другото са оправдания (подсказват
ми невроните). Всички, които ме убеждават, че много си губя времето там - ми да
вземат да ми помогнат да ми го потърсят! То акъл всеки знае да дава. Сигурно
съветите от няк’ви цитати са ги прочели, недочели и сега ... много разбиращи
станаха всички...
Само мен да не ме учат! Че аз колкото статуси съм изчела... ехе, вече чак
ми се повтарят. Въпрос на приоритети! Аз съм организирана по принцип... В този
момент невроните ми голям купон си завихрят.
текст: AntOurAge
снимка: нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар