Днес не тръгвай!

Днес не тръгвай. Ела да мълчим, 
че от думи става ми страшно.
Преболяхме. И пак ще болим
по едно недочакано утро,
по едно приглушено небе, 
под купола свило надежда,
че тази обич има криле,
които до теб ме отвеждат.
Днес не тръгвай! Когато заспя,
остани да рисуваш в съня ми,
имам четка - ти дай ми ръка,
на художник умел се преструвай!
По платното оставяй следи -
да те имам, когато се съмне. 
Аз по теб ще поръся сълзи -
да си спомняш, когато си тръгнеш.
Но преди това с мен помълчи
в най-дълбокия стон на сърцето.
Запечатвай ме. Само с очи!
Всичко друго отдавна е взето!

текст: AntOurAge 
снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/