Разтърсващият роман на Халед Хосейни "Ловецът на хвърчила" е един
дебютен роман на афганистански имигрант в САЩ. Има световен успех, и то
продължителен: цели три години тази книга оглавява класациите на "Ню Йорк
Таймс", "Пъблишърс Уийкли", и т.н. Тази история, случваща се в
Кабул и Калифорния, е разказ за вината, предателството и изкуплението, за
взаимоотношения, обременени от греховете и собственото минало.
Предлагаме Ви част от вълнуващата книга:
“Децата не са книжки за оцветяване. Не можеш да ги запълниш с любимите си
цветове.”
“Това е бедата на хората, които винаги казват истината. Смятат, че и
другите са като тях.”
“Войната не отменя приличието. Налага го дори повече, отколкото в мирно
време.”
“Виждах усмивката в душата му, широка като небето над Кабул нощем, когато
тополите потрепват и песента на щурците оглася градините.”
“Мъжката напоителна инсталация е като мъжкия ум: простичка, почти без
изненади. Но пък при вас, дамите... хм, Господ здравата се е старал при
сътворението ви.”
"(Относно името на кокер-шпаньола)...произнася се на фарси Платон, защото
твърдеше, че ако се вгледаш по-задълго в лъскавите му черни очи, ще бъдеш готов
да се закълнеш, че съзираш мъдри мисли.”
“...времето може да бъде алчно - понякога то прибира всички подробности
само за себе си.”
“Позволяват ти да бъдеш толкова щастлив само ако се канят да ти отнемат
нещо”
“В края на краищата животът не е индийски филм. Зендаги мигзара, казват
афганците, животът продължава, без да се интересува от начало и край, криза или
катарзис - влачи се напред като бавен, прашен керван.”
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар