За отново...вече късно е

Уж с теб се съживявахме, ама не съвсем. Пазихме се да не бъдем наранени.
Уж нареждахме бъдещите събития в логична последователност, ама не съвсем. Съдбата все поднася изненади.
Уж проявявахме разбиране и подкрепа, ама не съвсем. Толерантни бяхме, докато ни изнася.
Уж разсъждавахме и за давахме въпроси, ама не съвсем. И каква полза? Щом не изслушвахме отговорите.
Надявахме се, ама не копнеещо, по-скоро настояваме, някак тайно, самодостатъчно.
Тъгувахме, липсвахме. За жалост съвсем до без утеха.
Мълчим, крием се в тишината си, пак изцяло, с всяко дълбоко дихание.
За отново...вече късно е.
...Остана всичко неизказано...някак недоизживяно...

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/