Омръзна ми да съм светулка. В безкрайната
тъма навред. Да озарявам пътища и миши дупки. Да поръсвам светлина над чужд
куплет. В хаоса от мисли да въвеждам ред. Омръзна ми да бъда снегояд, разтапящ
хоризонтите от лед. Да нося топлина и пролет на зимуващи в полет. Омръзна ми да
съм посока. На изгубили се в общата масовка. Да съм крила и небосвод. Сред
души, загърнати с покров. Омръзна ми да гоня все чуждите мечти. Да търся сред
усмивки хора. Запомнили какво е да летиш. Омръзна ми да съм художник. На
блянове, превърнати в картина. Да влагам своето в общото. А резултатът все да
не достига. Омръзна ми да съм "Ти можеш!". И да превръщам в цвете
всяка стигма. Да горя като за трима. Тон да давам на сърца, за да забият в
рима. Да припомням каква наслада е да си човек. На мен...моето ми стига.
Дефицитът все е в чуждия сюжет.
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар