Разпръснати пера

Питаш как съм? Напълно добре!
Разрушена! На топка! Превита!
На парчета - хиляда и две
крилата ми ей там се разбиха.
Полетяха в съня си и толкова!
Потрошиха се в празни мечти,
със перата разпръсна се болката,
до червено във тях се заби.
Оцелявам! И връзвам очите си,
не поглеждам нагоре от страх,
стъпвам бавничко...никакво тичане
и преглъщам сълзите през смях.
Питаш как съм? Напълно добре.
Извинявай, замислих се нещо...
За ято птици - хиляда и две...
Дали се страхуват в небето?


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/