Свободното пространство между нас ще запълня с прегръдка.
Ще заглуша мълчанието ни с целувка. Но преди това...
Стой и ме виж. Огледай се в зениците ми. Изчакай мислите си да преминат. Да
пропътуват разстоянието между очите, през сърцето, до всяка клетка от тялото
ти. Нека кожата ти събуди спомена от допира ми. Нека тя усети какво предстои.
Постой и ме виж. Някой друг обичал ли е да се оглежда в теб?! Копнял ли е друг
да те освободи от думите?! Искал ли е друг мигът на очакването да трае часове?!
Мигът на надигащо се нетърпение да бъде всичко, което усещаш. Всичко, което
заглушаваш с устни, да опишеш с поглед върху мен. Точно така - от там, от това
разстояние. Не преминавай тази крачка съвършенство. Всичко, от което се
нуждаем, е тук и сега. Това си ти. Това съм аз. Помисли си, преди да ме
достигнеш. Знай, че престъпиш ли към мен, ще получиш сърцето ми. А то тежи. Ще имаш
ли сили да го носиш? Да подредиш в него всички страхове и копнежи. Всички болки
и стремежи. Гледай ме - стоя пред теб истинска и несъвършена. Очакваща
решението ти... Как ще си тръгнеш - с две сърца или ще оставиш своето при мен?
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
Няма коментари:
Публикуване на коментар